Икономистът от Пловдив Николай Аргиров възмутено споделя за различията между Дания и България, които е установил в анализ за данъчната система на северната държава.
Прочетете: Кой е Николай Аргиров
Политиката на Дания е коренно различна от тези на България. В резултат на това дори някои от най-нископлатените служители в Дания могат да сбъднат мечтите на българските висшисти.
Различния начин на живот:
Обикновени продавачки в датските молове си купуват електромобили за по 120 000лв., пътуват по тропически острови и не смятат колко харчат в хранителните магазини. В същото време български медицински сестри, някои лекари и учители си мечтаят да си купят 10-годишен автомобил, евентуално да отидат на почивка за два дни в Гърция, а когато преминават покрай биощандовете в супермаркета са убедени, че тази храна не си струва парите, въпреки че никога не са я опитвали.
Различните политики:
Основната разлика в икономическите политики на двете държави е това, че в Дания са предприети активни мерки за преодоляване на неравенствата, докато в България либералният капитализъм оставя икономическите отношения между хората без намеса и преразпределение.
Данък върху личните доходи:
- Дания: Прогресивен, включва данъчни облекчения за наем на жилище, отглеждане на деца и др.
- България: Плосък данък, богати и бедни плащат 10% от доходите си.
Данък върху дивидентите:
- Дания: 42%
- България: 5%
Акциз върху луксозни стоки:
- Дания: Да
- България: Не
Благодарение на големите приходи от данъци, събирани от по-богатите датчани, държават успява да събира по-малко приходи от средната класа и да подпомага пенсионерите, бедните, както и да стимулира някои поведения.
В резултат на политиките за преодоляване на неравенствата Дания насочва средства от богати хора, които харчат бавно парите си към по-бедните хора, които харчат по-бързо средствата си. Така парите в икономиката се движат бързо и не се застояват в активи (пари в банка или акции, облигации и др), а са в постоянно обръщение. Това обръщение на пари повишава доходите, както на работниците, така и на корпорациите.
Въпреки че нискоквалифицираните служители успяват да си позволят сносен начин на живот, то населението на Дания е достатъчно мотивирано да се образова и развива. Затова нискоквалифицираната работа там се извършва предимно от чужденци.
