Много е писано и казвано за светите братя Кирил и Методий. Но още повече е премълчано или пропуснато. Те са преди всичко останало светци и предстоят пред Божия престол. А след това – забележителни, велики духовници и просветители. Ние, българите, имаме един огромен грях спрямо тях. На всеки 14 февруари сме свидетели на различни поводи за веселие, а малцина са тези, които отдават почит на Св. Кирил, починал на тази дата в Рим и погребан тържествено в църквата “Сан Клементе”.
Константин Философ, приел 50 дни преди смъртта си името Кирил, е един от световните гении в цялата човешка история. И го казваме не за друго, а защото делото му е непреходно и живо толкова векове след него. Защото двамата братя направиха най-големия дар на България не с азбуката, а с превода на Библията и други богослужебни книги, които позволиха на народа ни да чуе на собствен език Божието Слово.
Често споменаваме двамата братя само в контекста на приноса им към нашата култура. Всъщност те са много известни и в останалия свят. Обявени са за закрилници на Европа. В манастира Елванген, където Св. Методий е бил заточен, като преди това е бил бит с конски бич пред целия събор в Регенсбург, днес има 4 паметни плочи. Всъщност немците унищожават цялото дело на светите братя във Великоморавия и се отнасят жестоко и свирепо към Св. Методий. Той държан е гладен и жаден и под открито небе, въпреки своята напреднала възраст. Починал е на 6 април 885 г и е погребан във Велеград, зад олтара на храма “Св. Богородица”, изпратен от безчислено множество народ.
В света има много разновидности на кирилицата: българска, руска, белоруска, украинска, босненска, казахстанска, молдовска, киргизстанска, таджикса и монголска. Още с приемането ни в ЕС кирилицата стана една от трите официални азбука на Европа – заедно с гръцката и латинската.
По времето на цар Борис – Михаил Покръстител България е огромна страна – от днешните Будапеща до Солун и от устието на Дунав до Драч – дн. Дуръс, Албания. В българската държава влизала цялата територия на днешна Румъния, части от Унгария, Полша, Украйна, Молдова, Сърбия и т.н. Учениците на светите братя са посрещнати в българската гранична крепост Бялград – днес столица на Сърбия. В тези огромна земи са живели много народи. И всички те са били покръстени.
Ето това е най-великото постижение на българите. Това е може би била и нашата историческа мисия – да дадем вяра и писменост на всички славяни.
Comments