Постът е един от най-важните периоди в живота на християнина и същевременно – неговото голямо оръжие. Въздържанието от месо и млечни продукти не е диета за очистване на тялото, а има преди всичко духовни и нравствена цели.
Когато постим и се молим, ние се смиряваме, изпитваме разкаяние, пречистваме душата си и можем дори да преосмислим живота си. Защото съвремнният човек все по-рядко се сеща за Бога. Както намира стотици оправдания да не отиде на църква в неделя, така и си измисля “важни” доводи за невъзможността си да пости точно сега.
Самият Мойсей е постил 40 дни и 40 нощи преди да получи десетте Божии заповеди на Синайската планина. Дори и нашият Господ Иисус Христос, макар и съвършен и безгрешен, също е постил (Мат. 4:2, Лук.4:2). Той ни дава една заповед, изречена пред неговите ученици – да не го правим формално, за пред хората, което е демонстрация на фалшиво благочестие: “Кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда. А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си, та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве”. (Мат.6:16-18). Великият пост, който през тази година започва на 14 март, е време на посвещаване на човека на Бога. Символизира онези 40 дни, които Иисус Христос е прекарал в пустинята в подготовката си за своята служение на човешкия род, завършило с най-висшата саможертва – Разпятието.
Това е време на духовно покаяние, на скръб заради греховете ни, на истинско духовно общение и пречистване. Тогава и молитвите са по-силни и идват от дъното на душите ни.
По-силни са и изкушенията, но който издържи тези 40 дни и последващата Страстна седмица, накрая се чувства не само развълнуван, но разтърсен от дъното на душата си и и истински празнуващ Празника на празниците – Великден, Възкресението Христово.
Св. Василий Велики казва, че истинският пост е отдалечаване от злини. Той е древен дар, стар колкото човечеството. Нещо повече, Адам получил заповед да не яде от определено дърво, но я нарушил и бил изгонен от рая. И чрез поста ние можем да се върнем в рая. “Избягвай неправдата. Прости на ближния си оскърблението. Опрости делата на длъжника си. Не пости в караници и съдене – въздържайки се от вино, не се въздържаш от произнасяне на обиди; не ядеш месо, а изяждаш брата си; постиш цял ден, а ходиш по съдилища” – добавя поучително великият светител.
Постът пробужда огромната духовна сила на човека, която той по една или друга причина е занемарил или не знае че притежава. По-често мислите ни са оплетени в нещо преходно, в дребнотемие и злободневие. Когато се отърсим от суетата, от силното его, от маниите си за значимост и неествената гордост, едва тогава можем да открием своите неподозирани способности.
И още малко ни остава да се събудим за света, в който живеем, и който е далеч по-голямо чудо от всички описани от човешките въображения чудеса.
Постът – духовният меч на християнина – е първата крачка в тази посока
Comments
