Историята не винаги е обективна, когато описва съдбата на народите. Но тя не лъже за хората. От нейния пиедестал се виждат пределно ясно истинската същност на историческите личности – императори, крале, пълководци, политици.
За тези, които след 100 години ще пишат за българската история от наши дни, ще е лесно. „Преди да изчезне от политическата карта, държавата България бе управлявана от малки и жалки политици, които я разграбиха безпощадно: първо окрадоха собственото си население напълно безнаказано, после подариха на концесии всичките й природни богатства – мини, водоеми и гори, черноморските и планинските курорти, разпродадоха на безценица цялата селскостопанска земя на „чужди фондове”, затвориха 3000 фабрики и заводи, стотици болници и училища, което в съчетание с изнесените зад граница стотици милиарди, високата безработица и фиксираното мизерно заплащане доведе до емиграцията на няколко милиона българи.
В опразнените градове и села бяха заселени няколко милиона бежанци от Близкия Изток, Северна Африка, Афганистан и Пакистан, репатрирани от Западна Европа, които откриха културни, религиозни и дори далечни родствени връзки с местното ромско население, дошло преди векове от Индия. Преди да напуснат страната си, българите бяха убедени от социологически изследвания, културни институти, радетели за отворени общества, платени анализатори, продажни медии, неморални учени, написали псеводноучни съчинения и учебници и най-вече от собствените си политици, че да се живее в България е ужасно, опасно, недостойно и безсмислено, а да си българин е неприятно, мазохистично и дори гадно усещане.”
Тази глава от историята на България може да бъде променена. Ако начело на страната ни застанат хора, които обичат истински България, за които българската история, вяра и култура са нещо свято, които искат да дадат, а не да вземат, които виждат болките и проблемите на хората, а не сухите статистически данни за населението. Хора, за които Баташкато клане е клане, а не съвместно съжителство, за които победата при Дойран е плод на гения на ген. Вазов, а не на некадърността на противниците му, за които цар св. Борис-Михаил Покръстител е сред най-великите в историята, за които думите Родина и Отечество означават любов към всеки един българин. Хора, които се трогват от сълзите в детските очи, от скърбите в душите от майките, от безпомощността на бащите, от драмата на възрастните, от безнадежността на едно цяло младо поколение.
Един такъв човек е Веселин Марешки.
Ние днес знаем добре проблемите си – ниските заплати, корупцията, мизерията, нищетата. Хора умират всеки ден заради невнесени здрави осигуровки, а държавата издържа чуждоземци, дошли да ни завладеят. 1 милион и 600 000 престъпления от последните години останаха неразкрити, наскоро разследването още 40 000 убийства, кражби, изнасилвания и какви ли не измами и злодеяния бяха прекратени поради давност. Всеки ден и час стотици млади българи напускат Родината ни, отвратени от политическата мерзост, от липсата на морал, чудовищната корупция, беззаконието, от липсата на надежда и вяра. Бъдещето на тази страна се диктува в момента от чужди интереси. Съдбоносни решения се вземат в кабинети извън територията на България.
Крайно време е това да се промени.
Веселин Марешки е единственият, който не е замесен с партии, който не е залъгал нечии надежди, който иска да даде нещо на другите и го направи, който милее и обича тази страна и хората в нея. Той може да промени българската история.
Да му дадем този шанс! Да си дадем този шанс! Нека опазим и съхраним България!
Comments
